Адв. Янчо Трончев за в-к Стандарт, "Законът защитава повече кредитора"
- Г-н Трончев, до каква степен новият Закон за потребителския кредит дава свобода на банките да определят едностранно лихвите по кредитите?
- Законът се прилага за точно определени кредити - потребителските. Независимо от това обаче банката, която предоставя кредита, задължително предоставя определена информация на кредитополучателя. В договорите задължително следва да има клауза за лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора.
Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна.
- Има ли разминаване между текстовете на европейската директива и българския закон?
- В случая, който беше изнесен по телевизията, кредитът не е потребителски и текстовете на Закона за потребителския кредит не са приложими. Разбира се, действа и Европейска директива 93, която отхвърля уговорките във вреда на потребителя. По аналогия могат да се ползват текстове от нея, но съобразени с всеки конкретен случай, а не въобще. Според мен няма разминаване, тъй като нашият закон е приет по-късно и е съобразен донякъде с тази директива.
- Как може да си потърсим правата, когато банката не ни уведомява за промени в условията по дадена услуга?
- Банката е длъжна да уведомява клиентите за всяка промяна на предлаганите от нея услуги. Това го има не само в ЗПК, но и в Закона за кредитните институции. Ако тя не го стори, кредитополучателят има право да се обърне към съда - било за обявяване на някое действие на банката за недействително по отношения на клиента, било за иск за вреди от неизпълнение на договора за банков кредит, било за търсене на обезщетение, било за защита по искове на банката при неплащане на кредита и т. н. Нашето законодателство позволява това и не бива да се мисли, че кредитополучателите не са въобще защитени. Просто трябва предварително да се огледа добре договорът при подписването и ако нещо не е ясно - да се търси навреме консултация.
- Как последните промени в ГПК превишават правата на банките при издаването на изпълнителен лист? Може ли запорирането на сметки да стане без решение на съда?
- Никой не може да посегне на имущество на длъжника, без да го уведоми и без да има той възможност да се защити в предвидените от закона случаи. Не може да се пипа имущество и да се запорират сметки, без да има санкция на съда - било заповед за изпълнение, било изпълнителен лист.
- Чуха се мнения, че в новия Гражданскопроцесуален кодекс има текстове, които многократно увеличават правата на банките спрямо потребителите?
- Това е така. Наистина с новия ГПК (в сила от 2008 г.) банките получиха възможност да вадят изпълнителен лист по извлечения от сметки, без да уведомяват длъжниците. Сега могат да се обжалват само действия на съдия-изпълнител в много по-малко случаи, отколкото беше преди. Но не само лобито на банкерите е причина това да е така, а принципът за защита на кредитора, който трябва да има по-лесен начин да си събира вземанията от длъжника.