Адв. Янчо Трончев за в-к СЕГА, "Бавиш 1 месец вноската по кредита - плащаш 200 лв. глоба"
Имам жилищен кредит с месечна вноска, която допреди 8-9 месеца беше 320 лв. Платих си я навреме в клон на банката в Разград, но там явно не са знаели и не ми казаха, че лихвата се е вдигнала и вноската е станала 340 лв. След повече от месец с изненада научих, че са ми наложили санкция в размер на 240 лв., защото съм изпаднал в просрочие. След много разправии банката в крайна сметка ми върна парите".
"Имам кредит за малък бизнес с месечна вноска 300 лв. Веднъж се забавих с няколко дни и ми беше начислена наказателна лихва в размер 150 лв., т. е. половината от вноската. Прочетох си договора и с изненада научих, че съм се съгласил на подобна висока лихва".
Това са истински истории на клиенти на банките, сблъскали се с проблема "наказателна лихва при просрочие". Подобни случаи тепърва ще се множат, защото кризата у нас едва започва. Въпросът колко тежки да са наказанията срещу нередовните клиенти е достоен за цяло разследване, защото юридически и фактически ситуацията е доста оплетена.
Най-ясен на пръв поглед е казусът с потребителските заеми в размер от 400 до 40 000 лв. Ако клиентът се забави с вноската, той дължи обезщетение, което не може да е над законната лихва, повелява Законът за потребителския кредит. Тя е равна на основния лихвен процент (ОЛП) + 10%. Например, ако вноската е 500 лв., а просрочието е 30 дни, наказанието за клиента е около 5.60 лв. Звучи много добре от потребителска гледна точка. Банкери обаче си признават, че не е много трудно законовата норма да се заобиколи, защото единственият изход на потърпевшия клиент е да съди банката, а за 100 лв. такса например почти никой не би тръгнал да води дело. Освен това санкцията за трезор, сложил по-висока лихва от определената, е от 1000 до 3000 лв., което би уплашило магазинер, но не и банка. Глобата се налага не от кого да е, а от Комисията за защита на потребителите, която е известна с това, че не може да помогне дори на себе си, камо ли на някой ощетен от банка.
Хората, които се забавят с месечната си вноска по ипотечен кредит за жилище или за дребен бизнес обаче, могат да изпаднат в истински шок и ужас. Единственият им шанс да се предпазят е да прочетат договора с банката внимателно и ако не им харесва, изобщо да не го подписват.
Предварителното запознаване с договора, естествено, никак не е лесна задача. Повечето банки, с малки изключения, изобщо не публикуват общите условия по договорите за ипотечен кредит на сайтовете си. Кол-центровете дават обяснения, които обаче са много общи и не са гаранция за нищо. Понякога се случва дори оттам да кажат, че санкцията се определя толкова сложно, че не може да се обясни по телефона. Има и още по-фрапиращи оплаквания, като това: "Дадоха ми да подпиша договор и на въпроса, дали мога да го представя на моя адвокат, ми отговориха, че не мога да го изнасям от банката, преди да е подписан". А в договора или в общите условия клаузите за наказателната лихва при просрочие често звучат така:
-----
"9.8. При неплащане в срок на главница, за срока на забавата просрочената част от главницата се олихвява с лихва за просрочие, определена в Договора за кредит.
9.9. При неплащане в срок на главница и/или лихва, за срока на забавата върху цялата неиздължена част от Кредита (редовен дълг по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част от нея) се начислява допълнителна лихва, определена в Договора за кредит".
----
На който му е ясно - добре, а за останалите единственият по-сигурен начин за получаване на точна информация, който специалистите препоръчват, е просто да се иска разяснение с цифри по всяка клауза от договора, преди той да бъде подписан.
Санкцията при забавяне на месечната вноска с един месец може да се равнява на 50% до 100% от размера на неплатената месечна вноска. Каква ще е точната сума зависи и от вида на заема - дали е обезпечен или не.
Как банките изчисляват наказателните лихви?
Най-често лихвата започва да тече от деня след датата, на която гражданинът дължи вноската. Според обясненията на кол-центровете при някои банки санкцията за забава е в размер на договорената лихва (например 10%) плюс 3%, 5% или 10%, т. е. общо около 15%-20%, които се изчисляват върху просрочието. Проблемът е при онези трезори, които начисляват наказателната лихва върху целия остатък от главницата по кредита, например 20 000 лв., независимо че човекът е просрочил вноска от 500 лв. От Комисията за защита на потребителите обясняват, че това не е правилно, защото към момента на просрочието длъжникът не дължи главницата, а месечната вноска. Често обаче трезорите узаконяват практиката си, като правят кредита предсрочно изискуем още от първия ден просрочие. При други това става от 30-ия, от 60-ия, от 90-ия ден. Ако заемът стане предсрочно изискуем, това значи, че цялата неизплатена главница става дължима веднага и банките имат всички законови права да искат лихва върху целия заем.
Разликата е огромна. Например при заем от 60 000 лв. - месечна вноска 472 лв. и наказателна лихва в размер на 11.70%, ако процентът се изчислява само върху забавената вноска, клиентът ще дължи 4.60 лв. за един месец, а ако е върху остатъка по главницата - 580 лв. Очевидно, че и двете крайности не са добри, защото наказание в размер на 4.60 лв. изобщо не стимулира хората да си плащат навреме вноските по кредита с всичките последствия от това за банковата система. Но пък и да се събират грандиозни глоби върху целия остатъчен дълг за закъснение само на една вноска - също не е морално.
Как да се защитим?
Хората не могат да очакват сериозна защита от никого. Особено ако сами са се съгласили с високи наказателни лихви при просрочие. Банките например трябва ясно да предупреждават клиента какви лихви го чакат, а не да прикриват ситуацията с неясни формулировки със ситен шрифт, твърди адв. Янчо Трончев. Гражданите могат да се обръщат за неравноправни клаузи в договорите си за потребителски заеми към Комисията за защита на потребителите, от която обаче не трябва да очакват много. За груби нередности в общите условия хората могат да сигнализират и на "Банков надзор" в БНБ, който може да задължи банките да си променят правилата, така че да отговарят на действащото законодателство. Но и БНБ смята, че потребителските въпроси не са от нейната компетенция.
В анализ на пазара от декември 2008 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) посочва, че трябва да се ограничат чрез закон наказателните лихви при просрочие и по ипотечните кредити, а не само по потребителските. Аргументът е, че начисляването на високи лихви при просрочие на ипотечен кредит може още повече да влоши финансовото положение на нередовния платец. Според КЗК не може лихвите да се смятат върху целия остатък от заема, при положение, че е забавена една вноска. Адв. Трончев също смята, че има спешна нужда законодателството по отношение на лихвите при просрочие да се прецизира и да се реши дали свободата при определянето им ще е неограничена.
При положение обаче, че нито КЗП, нито БНБ имат желание да защитават потребителите на банкови услуги и на фона на липсата на значима съдебна практика по подобни казуси, потребителят де факто е сам и единственото му спасение е да чете договора си и да не се съгласява на всичко. Лошата новина е, че обикновено клиентът е притиснат от обстоятелствата и се нуждае спешно от парите, а условията на банките не подлежат на преговори.
ПРИМЕР
Как "УниКредит Булбанк" изчислява наказателната лихва за просрочие?
Примерът е за ипотечен кредит от 40 000 лв., отпуснат на 26 март 2009 г. със срок 10 г.:
- годишна лихва върху редовна главница (ГЛП) - 10%
- годишна лихва върху просрочена главница - ГЛП + 2% (12.00%)
- санкционна годишна лихва върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) при просрочие на главница и/или лихва и главница - 5%
Ако приемем, че кредитополучателят не е платил втората погасителна вноска, дължима към 26 май 2009 г., в размер на 531.68 лв. (формирана от главница в размер на 195.36 лв. и лихва в размер на 336.32 лв.), то лихвените плащания ще бъдат както следва:
- Редовна главница, считано от 27 май 2009 г. - 39 610.92 лв.
- Просрочена главница, считано от 27 май 2009 г. - 195.36 лв.
- Платена санкционна лихва върху текущия дълг (редовна плюс просрочена главница) за периода 27 май - 26 юни 2009 г. - 171.38 лв. (170.54 лв. главница + 0.84 лв. за просрочена главница)
Това означава, че към 26 юни 2009 г. поради неиздължаване на погасителната вноска по кредита към 26 май 2009 г. в размер на 531.68 лв. (формирана от главница в размер на 195.36 лв. и лихва в размер на 336.32 лв.) увеличението на лихвените плащания към 26 юни 2009 г. ще възлиза на 173.40 лв.
-----------
*Материалът е подготвен със съдействието на Българската национална асоциация на потребителите, финансовия сайт "Моите пари", УниКредит Булбанк и адв. Янчо Трончев.
в-к СЕГА, 24 Април 2009
Бавиш 1 месец вноската по кредита - плащаш 200 лв. глоба, Цветелина Соколова