Адв. Янчо Трончев за сп. ТЕМА, "Имоти на прицел"
В Търговския регистър не работят графолози
Според масовото разбиране „кражба” на фирма означава някой друг да стане собственик на търговското дружество без знанието и съгласието на истинския собственик. Кражба на фирма не значи да я вземеш и да я преместиш от едно място на друго. Затова такъв термин „кражба на фирма” няма. Няма и такъв вид престъпление по действащия Наказателен кодекс.
Управителят на едно търговско дружество не може да се смени без съгласието на собствениците – един или няколко. Те правят общо събрание и сменят управителя. Затова се изготвя протокол. Без да се спази редът, предвиден в Търговския закон, промяната не може да се впише в Търговския регистър. Разбира се, има такива случаи и те не са единични в практиката. За да стане подобно нещо, трябва някой да „изографиса” няколко подписа на собственика на фирмата: покана за свикване на събрание, протокол от проведеното събрание и т.н. Без да се извърши съдебна регистрация, нов управител не може да действа.
Дори да се впише фиктивен управител, за да се разпореди той с някакви имоти на дружеството или да го обремени с тежести – пак трябва съгласието на собственика. Освен ако собственик и управител не са едно и също лице. Ако управителят на дадено търговско дружество реши да продаде имот от патримониума на фирмата, пред нотариуса задължително трябва да се представи протокол за съгласие на собственика с продажбата. Общото събрание на собствениците решава за отчуждаването на недвижими имоти ( чл.137 от ТЗ). Иначе сделката не може да се осъществи.
Възможно е да се „открадне” притежанието на дадена фирма – ако собственикът „спи” и съответно длъжностните лица в Търговския регистър не си отварят очите. За да се смени собствеността на едно ООД, съдружникът, който продава дяловете си, трябва да го направи чрез договор с новия собственик пред нотариус с нотариална заверка на подписите. Ако всичко това се фалшифицира, няма как да се разбере, защото длъжностните лица в Търговския регистър работят само по документи, те не са графолози да изследват подписи.
По-лесно се „крадат” ООД, ЕООД и ЕТ, а по-трудно АД, тъй като собствениците са повече, има и съвет на директори, надзорен съвет. С други думи, трябва малко повече фалшификация!
Практиката може да се пресече с по-ясни правила и срокове в законодателството. Например сега една промяна в Търговския регистър се вписва за около месец. Ако измамен собственик реши да се защити – следва исково производство пред съда, съдебни инстанции, паралелно наказателно производство срещу фалшификаторите, спиране действия на съдебен изпълнител, водене на искове за обявяване на сделки и на поети задължения за нищожни. Това изисква много време и средства. Би могло да се предвиди специален текст в Наказателния кодекс, който да криминализира такива деяния. Сега има само „документни престъпления” или „документна измама”, по които прокуратурата би могла да преследва подобни явления. Има хиляди начини недобросъвестни лица да се снабдят с данни и затварянето на достъпа до Търговския регистър не е нужното решение.
Списание ТЕМА, брой 9 (487), 07-14 Март 2011
"Имоти на прицел", Татяна Явашева