Свържете се с нас
02 421 96 11
office@tronchev.com

Адв. Янчо Трончев за сп. ТЕМА, "Полезните фалити"

Тромави процедури удължават агонията на фирми и увеличават междуфирмената задлъжнялост, която превишава брутния вътрешен продукт

В края на 2006 г. общата междуфирмена задлъжнялост у нас е над 50 млрд. лева и надхвърля БВП, който се изчислява на около 45 млрд. лева, пресметнаха в Българската стопанска камара. Причината за увеличението е продължителната съдебна процедура по обявяване в несъстоятелност. "Само 240 български фирми от общо 1.2 млн. регистрирани и работещи са обявили фалит през миналата година, но няма статистика колко са действителните банкрути", твърди Камелия Попова, управител на Coface Bulgaria. Според Попова това е само върхът на айсберга, защото никой не знае колко са проблемните дружества. Това донякъде се изяснява, когато даден клиент потърси услугите на Coface и от базата данни излязат срочните или негарантираните плащания.
 
"Фалитът е полезен за бизнеса, защото от пазара излиза слаб производител или търговец, който зле управлява дейността си поради ред причини, за да отстъпи място на по-добрия", коментира за сп. "ТЕМА" адвокат Янчо Трончев, съсобственик в дружество "Трончев и Ганев". По думите на юриста друг е въпросът какви са последиците от банкрута. За масовия потребител бързият фалит е за добро, защото пазарът се освобождава от неработещите добре фирми. Това обаче не се отнася до кредиторите, за които е трудно, а понякога и невъзможно да съберат вземанията си дори при запор и разпродажба на имущество.
 
"В европейското право законодателят е наблегнал на оздравителните програми", обяснява Трончев. Като пример юристът даде случващото се в комбинат "Кремиковци", който върви към обявяване в несъстоятелност. Целта е там да влезе квестор, за да елиминира ръководството, което не е в състояние да изплати задълженията му. "Ползата е, че при обявяване в несъстоятелност се отстраняват недобросъвестните управители и акционери, а с оздравителна програма комбинатът може да се изправи", смята юристът.
При нея могат да се увеличат приходите, да се появи инвеститор, а за всичко това ще се грижи синдикът.
 
Фалитът не е еднократен акт, а процедура, предвидена в Търговския закон. В новия Гражданско-процесуален кодекс, който влиза в сила от 1 март, идеята е имуществото да се осребрява максимално бързо. Въпреки че вече има промени, българските законотворци не са се съобразили напълно с европейското законодателство. Според запознати перфектният законодателен акт трябва да даде възможност на съда да работи по-бързо в процедурите по несъстоятелност, защото вече има натрупан опит.
 
Броят на закъсалите фирми у нас не е малък, но приключването на процедурите отнема средно три години. Затова излиза необходимост от спешна промяна в законодателството, което да увеличи правата на кредиторите. Съществуващата съдебна процедура по обявяване в несъстоятелност е доста продължителна и затова все повече компании пристъпват към събиране на вземанията си по извънсъдебен път.
 
"Няколко са начините за събиране на информация - освен чисто публичната, свързана с регистрацията на компанията (акционери, свързани фирми, финансови отчети), често се налага директен контакт", обяснява Камелия Попова. "Когато базата данни носи само положителна информация, компанията получава добър кредитен лимит и рейтинг." При проблеми, за да докаже платежоспособността си и да работи, тя трябва да открие или банкова гаранция, или да направи авансови плащания. През миналата година фалитите у нас са се увеличили с 31% спрямо 2006 г. Процентът на фирмите, които банкрутират не заради пазарните процеси, а заради измами, намалява и е в размер на 20%.
Първенец по обявяване в несъстоятелност от години са фирми в селското и горското стопанство, следвани от търговията на дребно. На трето място е строителството, при което се очаква негативните тенденции да се ускорят. Най-малко рискове носи производството на химикали, на цветни метали, както и фармацевтичната промишленост, защото продукцията е ориентирана за износ и има дългосрочни експортни договори.
 
През миналата година делът на селското и горското стопанство във фалитите е 22.5%. Търговията на дребно най-вече с хранителни стоки заема 15.83% от всички фалити. Заради конкуренцията с търговските вериги наблюдателите очакват, че там ще има ускорение на процесите. Значителен брой банкрути у нас има и в секторите транспорт и складиране, финанси, застрахователна и консултантска дейност.
 
Банкрутите на строителните предприемачи ще се увеличат с 50% през тази година според най-песимистичните прогнози на анализаторите, които смятат строителството за най-рисковия сектор за региона, който се доближава до общите показатели от страните в Централна и Източна Европа. Причините за очакваните проблеми в бранша е отказът на банките да финансират строежи "на зелено". Кредитните институции са обезпокоени, че имотите няма да се продадат и те няма да си върнат парите. Новите строежи са с много лошо качество, кварталите никнат без план и се презастрояват. Това важи особено за Черноморието и за планинските курорти. След като не получат кредит от банките, строителните предприемачи разчитат основно на събраните пари от клиентите, като това рефлектира в качеството на строежите и в сроковете за довършването им. Финансовите проблеми ще влошат качеството на строителството, което ще го направи още по-непродаваемо, смятат специалистите в бранша.
 
Как фирмите да управляват бизнес риска и да избягват фалита
В повечето случаи до обявяване в несъстоятелност на дадена компания се стига вследствие на неразумни инвестиции и липса на ясен бизнес план. Може да се направят няколко неща, за да се предотврати фалит:
* да има превантивно определяне на риска и на кредитния лимит чрез осигуряване на фирмена информация - кредитни доклади, проверка на платежоспособността и на пазарното поведение;
* бързо да се възстановяват просрочените вземания от търговски операции. По принцип е по-добре това да става чрез извънсъдебни процедури и застраховане на кредитния риск. Това е все още рядко разпространена практика, но според специалистите тя ще се наложи в областта на управлението на бизнес риска.
 
Сп. ТЕМА, брой 9 (332), 03-09 Март 2008
Полезните фалити, Петя Димитрова