Свържете се с нас
02 421 96 11
office@tronchev.com

Адв. Янчо Трончев за в-к Стандарт, "Банките са жертви на фалити със задна дата"

Днес, 19 април, изтича срокът за обсъждането на промените в Търговския закон. Най-голям интерес предизвикват предлаганите текстове за несъстоятелността. Промените се налагат заради проблеми и затруднения в практиката по прилагането на уредбата на търговската несъстоятелност. Новите текстове са съобразени с Регламент (ЕО) 1346 на Съвета на Европа от 29 май 2000 г.  В новия законопроект се предлага началната дата, която е определена от съда, да не предхожда с повече от 3 г. датата на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Досега началната дата се определя винаги като дата преди постановяването на съдебното решение за обявяване на несъстоятелност. Периодът между началната дата и датата на съдебното решение за откриване на производство се определя от правото като т. нар. подозрителен период. Редица действия на длъжника, извършени в този период и изрично определени от закона, са атакуеми по отношение на тяхната валидност. Все повече се разширява практиката недобросъвестни длъжници да манипулират началната дата на неплатежоспособност и да обезсилват предоставените след нея обезпечения, като се възползват от слабостите в процедурите по несъстоятелност.
Ето един пример от практиката: Фалиралото дружество "Х" ЕООД завлича няколко търговци поради неплащане. През 2006 г. е обявено в неплатежоспособност. Друго дружество, което му е заемало пари през минал период, получава през 2007 г. писмена покана за доброволно изпълнение, в която синдикът на обявеното в неплатежоспособност "Х" ЕООД претендира за връщане на 100 000 лв., платени от фалиралия търговец между 2002 и 2006 г. Това е така, тъй като окръжен съд е обявил 1 януари 2003 г. за начална дата на неплатежоспособността.
В закона са изброени сделките, които могат да бъдат обявени за нищожни. Те обхващат всички парични плащания на длъжника и учредяването на всички обезпечения, извършени през подозрителния период. Видно е същественото значение на определянето на началната дата на неплатежоспособност и последиците от това за голям кръг кредитори.
Първите жертви впрочем бяха банките. Банкерите и тяхната асоциация многократно повдигаха въпроса, но продължават да срещат затруднения, когато началната дата на неплатежоспособността е върната назад във времето. Според адвокати по търговски дела от известно време е мода нормата да се ползва за спиране на изпълнителните дела, които банките водят срещу спрелите да плащат длъжници. Оплаквания за началната дата на неплатежоспособност има не само от банкерите, но и от мобилните оператори, други финансови институции, търговски дружества.
В предлагания законопроект има и някои неясни разпоредби. Например създава се нов текст за лихвите и неустойките върху необезпечени вземания след датата на откриване на несъстоятелност. Не е ясно всички лихви и неустойки ли се погасяват, или само някои. Излиза, че неустойките по обезпечени вземания се запазват. Трябва точен и ясен законодателен език, за да няма противоречиво тълкуване и прилагане на закона. Има неясноти и в текстовете, касаещи исковете за вреди, които синдикът на фалиралото дружество или кредиторът могат да предявят пред съда.
Тук възниква въпросът дали ефектът от тези промени ще е по-голяма предвидимост и намаление цената на кредита? Считам, че е доста крайно такова становище. Намаление на цената (лихвата) на кредитите е резултат от много фактори. Разбира се, при по-бърза събираемост на т. нар. лоши кредити, това също би трябвало да има положителен ефект.
Най-малко защото банките ще освободят излишни активи, обезпечения и т.н. Освен това ще намалеят недобросъвестните длъжници. У нас все още много фирми и лица разчитат на бавната и тромава процедура по събиране на просрочените кредити, като си мислят, че рано или късно ще се отърват от кредита и няма да го върнат. Това може да се получи само при бездействие на кредитора, в случая банките, в противен случай дългът не погива, а се плаща от наследниците. Наблюденията ми показват, че в последно време оплакванията на клиенти срещу банки са в две посоки. Едната е, че банките неправомерно и без тяхно знание увеличават лихвата по кредитите, а другата, че банката не иска да се удовлетвори от обезпечението, което е приела при отпускане на кредита, а търси и други имоти. В повечето случаи тези оплаквания са неоснователни.  Има ръст на исковете срещу банки от началото на кризата. Това е паралелно, защото и банките увеличиха делата срещу неизправните длъжници, които в кризата нараснаха много.
Продължава необходимостта от по-голяма прозрачност при формирането на лихвите. Макар че вече има и законодателна уредба в Закона за кредитните институции, в Закона за потребителския кредит и т.н. Трябва да има ясни и разбираеми правила, но за банките е рисково лихвата да бъде фиксирана за целия период на кредита, а понякога и за кредитополучателите. Напоследък слушам за идеи на Министерството на финансите за общ референтен процент, за намаление на таксите и за включване на заемите под 400 лв. в закона за потребителския кредит.
Не е добре да се действа популистки, а да се търси решение, приемливо за двете страни. Не бива да правим промени, като само се оправдаваме с кризата. Банките също са засегнати от кризата. Следва да се отчита и техният интерес. Това, което е добре и за двете страни - кредитор и кредитополучател, да се приема.

в-к Стандарт, 19 Април 2012
"Банките са жертви на фалити със задна дата"